Manowar е американска хеви метъл група, създадена през 1980 г. в град Обърн, щата Ню Йорк. По своето звучене се доближава по-скоро към европейската школа, отколкото към американската, и в Европа се радва на значително по-голяма популярност, отколкото в родината си. Групата е известна с борбата си за „истинският метъл“ и се счита за най-изявената хеви метъл група.

През 1980 г. Джоуи Демайо (който по същото време е работил като пиротехник на „Блек Сабат“) среща Ross The Boss (китарист в Shakin Street — загряваща група на Sabbath) и стигат до идеята за сформиране на Heavy Metal група. По-късно към тях се присъединяват Ерик Адамс за вокал и Дони Хамзик, който сяда зад барабаните — на мястото на Карл Кенеди.

След близо година неуморен труд и два демо записа на парчетата Battle Hymn и Shell Shock, излиза пилотния им аблум Battle Hymns, отличаващ се от класическия Heavy Metal с доста по-тежко и агресивно звучене.

Веднага след дебюта, Скот Кълъмбъс заема мястото на Хамзик и групата започва работа по втория си албум Into Glory Ride, който излиза през 1983. Успехът е на лице, но групата не се възгордява от постиженията си, и още следващата година записва два албума - Hail To England и Sign Of The Hammer. Следва поредица от успешни турнета и работа по следващия си албум - Fighting the world, считан за един от най-агресивните метъл произведения правени до днес.

През 1988 групата издава албума Kings Of Metal - един от най-добрите им албуми. При записът на Песента „The Crown and The Ring“ (Lament Of The Kings), е записана в катедрала в Бирмингам, с участието на над сто членен мъжки хор, който създава неповторима атмосферата и епичен стил на звучене. След издаването на албума Kings of Metal, един от основателите на групата - Ross The Boss се оттегля, за да се пробва в блуса.

През 1992 г. излиза албумът The Triumph Of Steel, в който Райно (Rhino) замества Скот Кълъмбъс, а Дейвид Шенкъл заема мястото на оттеглилия се Ross The Boss. През 1996 г. Меноуър издават поредния си албум - Louder Than Hell. В него отново се забелязват две промени в състава - Скот Кълъмбъс се е завърнал, а Карл Лоуган е сменил Дейвид Шенкъл и остава в групата до днес. С него Меноуър издават серия от концертни записи, които започват със свойните албуми Hell On Wheels и Hell On Stage и продължават с видео/DVD поредицата Hell On Earth. Това е периода, белязан от множество концерти из цяла Европа.

Следват шест години, в които групата не издава нищо ново, до момента на излизането на Warriors of the world - невероятен албум, с много ярки и открояващи се изпълнения. Култово е изпълнението на Ерик Адамс на италиански език, на песента „Nessun Dorma“ - ария от последно действие на операта „Турандот” на Пучини. Песента „Warriors of the world united“ от същия албум, групата посвещава специално на всичките си фенове, които правят Меноуър „безсмъртни“.

През 2005 г. Manowar за пръв път свирят със симфоничен оркестър и хор. Това се случва на фестивала Masters Of Rock в чешкия град Vizovice. В същата година, на фестивала Earthshaker в Германия, Manowar събират за пръв на една сцена бивши и настоящи членове на групата. На грандиозният концерт, Manowar свирят отделните песни в оригиналните състави, в които са били записани в албумите, а за песента Battle Hymns, на сцената излизат всички заедно. През 2006г. концертът е издаден на DVD под заглавието When The Earth Shook.

През 2007г. излиза албумът Gods Of War, който е смятан за толкова добър, колкото албума им „Kings of metal“. Притежава присъщите за групата емоция, саунд и излъчване. Много силни са парчетата „Sons of Odin“, „Blood brothers“, „Hymn of the Immortal Warriors“, които без съмнение са сред най-добрите, носещи послания за чест, достойнство, вяра и приятелство.

През юни 2007г. Manowar за пръв път идват в България, за финала на Калиакра Рок Фест в Каварна. На 30 юни 2007г. пред повече от 20 000 души на стадиона, Кралете на Метъла изнасят исторически концерт, който продължава над три часа. Най-впечатляващия и запомнящ от паметното шоу е изпълнението на българският химн на чист български език от самите „Manowar“. Групата окачествява концерта си като „вероятно най-добрият правен някога от тях”. Невероятното шоу беше запечатано в историческото DVD „Live in Bulgaria - Kaliakrа Rock Fest 2007”, за представянето на което, на 1-ви декември 2007г. в София, специално пристигнаха Джоуи Демайо и Ерик Адамс.

През 2008г., този път за откриването на Калиакра Рок Фест на 5-ти юли, Manowar отново ще се срещнат с българските си фенове.

Състав:
Джоуи Демайо: бас
Ерик Адамс: вокали
Карл Лоугън: китари
Скот Кълъмбъс: ударни

• www.manowar.com
• www.magiccirclemusic.com
• www.holyhell.com
• www.sixth-sense.ru

Alice Cooper е роден на 4 февруари 1948г., в Детройт, с истинско име Vincent Damon Furnier.  Може да се каже, че той е първият Световен Шок-Рокер, ( наричат го - бащата на шок рока), и пръв пренася театрални елементи на сцената на Рока - тежък грим и страховити декори, визуалните ефекти, които са част от репертоара му. С декорът като във филм на ужасите – гилотина, фалшива кръв, електрически стол, подчертано тежък грим, той наистина променя Рока от началото на 70-те, като всичко това, става негова запазената марка - Alice Cooper, и то много преди останалите.  

Повлиян от британските групи като Beatles, Rolling Stones, The Who, The Kinks и най-вече от The Yardbirds, Alice Cooper инициира създаването на редица рок-банди през 60-те. Между тях са Earwigs, The Spiders и The Nazz, когато разбира, че името The Nazz вече е заето, той го променя на Alice Cooper. Преди 1972г., групата издава няколко албума, които не са приети особено добре. Но нещата се променят през лятото на въпросната година, когато Alice Cooper излиза със School's Out - албумът, който достига номер 2 в класациите и над милион продадени копия. Едноименната песен влиза в Топ 10 на САЩ и достига върхховете на класациите във Великобритания. Billion Dollar Babies излиза през 1973г. и е най-успешният албум на групата, с хитове, които покоряват музикалните класации и от двете страни на океана. След тези няколко добри албума, Alice Cooper прави световно турне, което се оказва повече от успешно. С обиколката в САЩ през 1973г. групата чупи рекорда на The Rolling Stones по приходи от продажба на билети. През 1974г. излиза филмът Good To See You Again Alice (наскоро преиздаден на DVD), който представя Alice Cooper като една от най-великите групи за времето си. Muscle of Love, който е издаден същата година, е последният албум на Alice Cooper като група. 

По-късно през 1974г. групата се разпада, и прекръстеният междувременно Alice Cooper започва соло кариера.

Първият му самостоятелен албум е озаглавен Welcome to My Nightmare и излиза през 1975г. За създаването му помага групата на Lou Reed, а албумът е поредният Топ 10 за Cooper. Следват два не толкова успешни студийни албума, както и издаването през 1977г. на The Alice Cooper Show, който включва изпълнения на живо от концерт в Лас Вегас. Същата година Alice Cooper е приет в санаториум, за лечение на алкохолизъм, което става причината за издаването следващия му, почти автографичен албум - From The Inside. Албумите му от началото на 80-те не са толкова успешни, по-скоро за времето си са приемани като странни и фанатични, въпреки че днес се смятат за култови. До края на 80-те Alice Cooper продължава да експериментира в музикално и екранно отношение. В края на 80-те хеви метъла става много популярен и през 1989г. кариерата на Alice Cooper преживявя истинско възраждане. Албумът Trash, който съдържа хит сингъла Poison, достига номер 2 във Великобритания и номер 7 в САЩ.

През 1991г., излезлият Hey Stoopid е считан за един от най-добрите албуми на Cooper, а заглавната му песен се превръща в един от химните на борбата с наркотиците. През 1992г. взема участие във филма Wayne's World, а две години по-късно издава албумът The Last Temptation.

Шест годишната пауза приключва през 2000г., когато на пазара излиза Brutal Planet. Албумът е силен, тъмен и тематично вдъхновен от жестоката действителност. Последван е от Dragontown, през 2001г., който е описан от самия Cooper като "най-ужасния град на Жестока Планета". Двата албума са части от трилогия, която още не е завършена.

През 2003г. Alice издава поредният си албум The Eyes Of Alice Cooper и освен това получава звезда на "Алеята на славата" в Холивуд.

На 26 януари 2004г. в няколко града на САЩ започва излъчването на радио-шоу, наречено Nights with Alice Cooper, което Cooper води заедно с Mistress Kitty. Програмата включва класически рок, истории от личния и творчески живот на Alice, интервюта и специални рубрики.

През 2005г. Cooper издава 24-тият си студиен албум, озаглавен Dirty Diamonds, който е първият продукт на съвместната му работа с New West Records. Dirty Diamonds става най-високо класиралият се албум на Alice Cooper след The Last Temptation (1994г.), достигнал 169-то място в класацията на Billboard.

На 6-ти юли 2008г. в Каварна, от Alice Cooper очакваме силна доза черен хумор, задължително тежък грим, и не просто шоу, а абсолютно хипнотизиращ и омагьосващ спектакъл.

www.alicecooper.com

Метъл бандата Slayer се създава през 1982г. от китариста Kerry King, в Лос Анджелис, САЩ. Преди да създаде Slayer, Кери свирил в друга група с Том Араиа (бас/вокал). Когато започнал да се оглежда за музиканти, с които да създаде новата си група, Кери поканил Том да се присъедини, а по-късно при тях дошъл и Джеф, който бил запален по пънка, но се съгласил да започне в Slayer. Скоро липсващият елемент също се присъединил, това бил най-добрия барабанист на име Дейв Ломбардо. Първото представяне на новосъздадената група било прес 1982г., а тогавашният им репертоар се състоял от кавъри на Iron Maiden,Judas Priest и някои пънк-банди.

На 27 август 1983 г. Slayer се представя в клубът "Woodstock", където са забелязани от Brian Slagel - собственик на звукозаписната компания "Metal Blade". Той харесал Slayer и им предложил участие в сборната метъл-компилация "Metal Massacre". Първата песента, която записали била "Aggressive Perfector".

В края на 1983 г. Slayer влизат в студио за да запишат техния първи албум "Show no Mercy" – и до сега се смята за шедьовър в траша. Албумът е изпълнен с викове, сола, и търсене на зла енергия, излиза през декември 1983 в USA и Европа. Последвало първото истинско представяне на Slayer - на турне. То било много хаотично и през повечето време нямали пари, но в действителност се оказало успешно за тях, защото хората харесали тази "нова" музика. След турнето през 1984 г. те записват новите парчета, влизащи в миниалбума "Haunting the Chapel".

През 1985г. излиза "Hell Awaits", който е продуциран от Brian Slagel и издаден от компанията Metal Blade. За много кратко време от албума се продават повече от 100 000 копия и всички започват да проявяват интерес към Slayer.. Албумът като цяло е по-тъмен и сатанински отколкото "Show no Mercy", но достатъчно добър, за да стъпят за първи път с него, през 1985г. и на европейска сцена.

1986 e годината, в която излиза най-добрият траш/спийд албум. "Reign in Blood" - толкова бърз и садистичен, колкото никоя друга група не е правила до този момент. Албумът е шедьовър в областта на траш и спийд метъла и до днес.

Но тук започват проблемите. Slayer са набедени за нацисти, заради текста на "Angel of Death", в която се разказва за нацисткия лекар Джоузеф Менгеле. Няколко концерта били забранени, а пускането на албума "Reign in Blood" било затруднено. През януари 1987 г., той най-накрая излиза в Европа, където Slayer продават повече от 500 000 копия от него, и става първия златен албум на групата. Албумът влиза в класацията на USA - Топ 100. Малко след това групата напуска, но въпреки този пробле, групата осъществява турнето "Reign in Blood". На барабаните застава Tony Scaglione от групата Whiplash, но за щастие, скоро Дейв се завръща. За Slayer 1987 г. става година, изпълнена с успешни турнета и участия, в Европа и по целия свят.

През 1988 излиза поредният им албум - "South of Heaven", който е доста по-бавен от "Reign in Blood", но пък текстовете са много по-различни. След 'South of Heaven" те правят едно наистина голямо турне, което се превръща в т.нар. "World Sacrifice Tour" (Световно Убийствено Турне). Между другото Slayer стават идоли и на много Skinheads в цяла Европа и Америка.

През 1990 излиза "Seasons in the Abyss", aлбумът, който комбинира старото звучене Slayer с известни нови влияния. От албумът се продават повече от 1 000 000 копия и Америка става златен и платинен. Албумът е добре посрещнат от феновете, защото притежава бързината и типичните за Slayer елементи. Следва едно от най-големите турнета в историята на метъл-музиката - "Clash of the Titans" (Сблъсъкът на титаните). Участниците в европейското и американското турне са различни: За Европа - Slayer, Megadeth, Suicidal Tendencies, Testament, а за Америка - Slayer, Megadeth, Anthrax, Alice in Chains. Slayer имат много добри концерти с всички групи, с изключение на Megadeth, скоито не се разбират добре. За отбелязването на техния 10-годишен рожден ден Slayer издават двоен концертен албум "Decade of Aggression.

В началото на 1992 г. Дейв Ломбардо напуска Slayer, и всеки метален фен е шокиран от това съобщение. Slayer започват да търсят нов барабанист. По това време, барабанистът на трашърите Forbidden - Пол Бостаф ги напуснал. Той се оказал най-подходящото ново попълнение на Slayer.

Последвало ново предизвикателство в лицето на фестивала "Monsters of Rock" в Полша, Чехия, Германия и Англия. През същата година (1992) те свирят и на "Donington Monsters of Rock" в Англия, на който още от самото начало участват групи като Iron Maiden и W.A.S.P. След тези участия Slayer изчезват от лицето на земята и всички се страхували, че това може би е краят. За щастие Slayer не се разпадат и в края на 1993 г. участват в албума "Judgment Night" със саундтрака "Disorder" с рапъра Ice-T.

В началото на 1994 се заговаря, че Slaye ще издадат нов албум, който най-вероятно щял да излезе през февруари, но той се забавя до октомври 1994 г. Албумът със заглавие "Divine Intervention" се е счита за един от на-добрите и агресивни албуми на Slayer, от който са продадени над 800 000 копия в САЩ. Албумът влиза в американския Top 100 на осма позиция, след първите 100 000 продадени копия още в първата седмица.

В края на 1994 г. е турнето "European Intourvention" съвместно с Machine Head, а през 1995 г. е поредното супер успешно на Slayer с Biohazard и Machine Head.

През 1996г. излиза албума "Undisputed Attitude", и по същото време Пол Бостаф напуска Slayer. Новият барабанист на Slayer се оказва John Dette от Testament, но и той се задържа за кратко в групата и напуска. През януари 1997г. при тях се завръща Пол Бостаф и с него записват албума "Diabolus in Musica". С него, Slayer показват на всички един блестящ албум, който комбинира стария им звук с новите влияния, и който се продава повече от добре.

След като миналата година Slayer спечелиха наградата първата в историята им "Грами", тази година те спечелиха отново. Грами №2 е в категорията "Най-добро метъл изпълнение" за песента "The Final Six", от лимитираното издание на последния им албум "Christ Illusion". Очакваме да ни разбият на финала на тазгодишния Калиакра Рок Фест, на 7-ми юли в Каварна!

www.slayer.net

In Flames е шведска метъл банда от Гьотеборг, носител на три награди Grammis(шведки еквивалент на Грами), в това число Grammis за най-добър хард рок метъл албум за последният им Come Clarity.

Музиката, която правят се определя като мелодичен дет метъл. In Flames, редом с Dark Tranquillity и At the Gates, допринасят много за развитието и утвърждаването на жанра.

In Flames е основана 1990г. година като страничен проект на Йеспер Щрьомблад, който по това време свири за дет метъл групата Ceremonial Oath. Йеспер сформира групата In Flames, с желанието да пише по-мелодична музика, и през 1993г. напуснка Ceremonial Oath, за да отделя повече време на In Flames. Още същата година Йеспер(китара, барабани, клавирни) заформя началния състав на групата заедно с Глен Люнгщрьом(китара) и Йохан Ларсон(бас).

Тримата записват демо запис, съдържащ три песни и го изпращат на Wrong Again Records. За да имат по-голям шанс да получат договор обаче, излъгали собственика на музикалния издател, че разполагат с 13 готови песни. Той от своя страна, виждайки една многообещаваща група, им предлага рекорден договор по телефона.

През 1993г., In Flames записват и продуцират сами дебютния си студиен албум Lunar Strain, с гост вокалист (поради липса на собствен) - Микаел Стане от Dark Tranquillity. Lunar Strain излиза през 1994г. година.

През същата година In Flames записват и отново сами продуцират и първото си EP(MiniCD) Subterranean. Тъй като триото още нямя окончателен вокалист, албума записва Хенке Форс. През 1995-та Subterranean е пуснат в продажба, и точно с него In Flames пробиват и са забелязани от световният лейбъл Nuclear Blast.

През 1995г. изморени от постоянното търсене на певец за албум или изяви на живо, групата най-после решава да покани Андерш Фриден като постоянен вокалист, а също и Бьорн Гелоте като постоянен барабанист. През същата година, вече в нов състав, In Flames записват втория си студиен албум The Jester Race, а след излизането му през 1996г., групата тръгва на турне заедно със Samael, Grip Inc., Kreator и други.

През 1997г. In Flames записват и издават третият си студиен албум Whoracle. След пускането на албума на пазара, най-неочаквано групата напускат Глен Люнгщрьом и Йохан Ларсон. По време на следващото турне с Dimmu Borgir на тяхно място са поканени Никлас Енгелин(китара) и Петер Айверс(бас), които след приключването на турнето, се присъединят към групата за постоянно. Следва супер успешно европейско турне и няколко концерта в Япония, след което групата напуска Никлас Енгелин.

Същата година 1998г., Бьорн Гелоте оставя барабаните, и заема освободилото се място на китарист, а в групата пристига Даниел Свенсон на барабани. Следва четвърти студиен албум и голямо турне из Европа и Япония, както и първият концерт на In Flames в Съединените Щати, в рамките на метъл фестивала в Милуоки.

През 2000г., след пускането на петия албум Clayman, In Flames тръгват на турнета заедно с Dream Theater, Slipknot, Testament и други. Август 2001-ва излиза The Tokyo Showdown, албум със записи на живо от турнето им в Япония през Ноември 2000-та година.

През 2002-ра година In Flames записват и издават шести студиен албум - Reroute to Remain, а същата година групата свири заедно със Slayer, Soulfly, Mudvayne и други.

Soundtrack to Your Escape илиза 2004г., след което In Flames обикалят по турнета с групи като Judas Priest, Mötley Crüe, Motörhead, и отделно от това свирят на главната сцена на Озфест 2005.

2005г. е много успешна за In Flames - подписват допълнителен договор с Ferret Music, целейки по-широк пазар в Северна Америка, и записват осми албум. Той излиза на пазара през 2006г. и в Европа се разпространява от Nuclear Blast. Същата година групата свири със Sepultura, участва в турнето The Unholy Alliance и свири на главната сцена на Download фестивала в Англия.

По настоящем, In Flames записват своя девети студиен албум в собственото си студио IF Studios в Гьотеборг, Швеция. Успоредно с това групата излъчва и репортажи за работата си по записа на албума в MySpace.

След милиони продадени копия и три спечелени награди Grammis, най-продаваната група на лейбъла Nuclear Blast ще свири в последния ден на Калиакра Рок Фест, на 7-ми юли 2008г.

www.inflames.com